Досега не бях чувала за книгата от Гейл Хънимен и май съм изпуснала. Наскоро „Елинор Олифант си е супер“, дебютният ѝ роман, който през 2017 година печели английската награда за книги Коста в категорията „Първи роман“, ми попадна в ръцете и се зачетох, основно, защото май всички сме „напълно добре“ през тази година и май ще става „все по-добре“. Четейки анотацията на книгата, се припознах в едно казване, което и ме накара да я започна, а именно:
„Елинор Олифант е щастлива. Нищо не липсва от нейното внимателно планирано съществуване. Освен понякога всичко … ”
Предполагам, че много хора се чувстват така понякога. Всички влизаме в коловоза на живота си и все по-често забравяме, че много парченца от пъзела липсват, а те са важни.
Елинор е имала тежко детство, претърпяла е много загуби и е водила сложни борби, за да се справи с всичко, но въпреки тези пречки успява да завърши университет, има жилище, което се старае да превърне в дом, намира си прилична работа във финансовата сфера, която да ѝ плаща сметките и смята, че това е достатъчно. Единственото, което не ѝ харесва в живота, който води, са ежеседмичните ѝ телефонни разговори с майка ѝ, която всеки път успява да я накара да се чувства жалка и недостатъчна. И въпреки че ѝ липсват социални умения, всичко върви нормално с течение на години и тя не се оплаква. Чувства се добре в самотата си и в начина, по който си е подредила всичко. Няма нужда дори от приятели, с които да се разнообразява.
„Ако някой ви попита как сте, трябва да кажете ДОБРЕ. Няма за цел да кажете, че сте плакали докато заспите снощи, защото два поредни дни не сте говорили с друг човек. ДОБРЕ е това, което казвате. „
Докато един ден … нещо не се променя, което променя курсът на развой на живота ѝ – намира си приятел. Приятел, от който дори не е знаела, че има нужда. Някого, с когото просто да споделя и да преживява неща. Някой, когото го е грижа за нея и затова, как се чувства. И въпреки че в началото тя не иска да се отпусне и да го приеме в живота си, то с времето това се променя и тя осъзнава, че това всъщност не е никак лоша идея.
Е да, естествено тя се влюбва, или поне така си мисли (все пак трябва да има любов), докато не осъзнава, че май не толкова се е влюбила, колкото е искала да успокои майка си и постоянните въпроси по темата (не е като да не я разбирам :D).
Според мен книгата носи няколко послания, които са описани доста добре и са важни за всеки един от нас, а именно – нещо хубаво може да се случи винаги, независимо колко трудно ни е било досега. Да, всеки един минава през различни етапи от живота си и проблеми има винаги, но хубавото и позитивното винаги е там. И също така – колкото и комфортно да се чувстваш в живота, който си си изградил, не спирай да се учиш и бориш за повече. Пътят не е лесен и никога няма да е, нооо… си заслужава и накрая е сладко.
Книгата дава надежда, че дори и всичко да е „забило“, то все някога ще има развитие. Дори и да си сам, ще откриеш някого, който ще те разбира и ще бъде до теб, ако имаш нужда.
„Понякога просто се нуждаете от някой приятен да седне с вас, докато се справяте с нещата.“
- Title: Елинор Олифант си е супер
- Author: Гейл Хънимен
- ISBN: 9789547694293
- Publisher:
- Date of publishing:
- Category:
