The Guernsey Literary & Potato Peel Pie Society

„Четенето на добри книги, ви съсипва радостта от лошите книги.”

– Изола Приби

Написана под формата на писма, книгата на Мари Ан Шафър и Ани Бароуз засяга познатата по цял свят тема за Втората световна война, причинила толкова скръб на човечеството. Въпреки тежката тема обаче, авторките успяват да запазят лекия тон с типичен английски хумор, описвайки както моменти на печал, така и такива на щастие от случки по време на войната и след нея на малкия остров Гърнзи, намиращ се край бреговете на Нормандия и част от островите на Британския канал. 

Книгата Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи разказва историята на Джулиет Аштън, авторка, станала успешна покрай описването на военни истории/случки, които публикува в лондонски вестник под името Изи Бикерстаф.

Те по-късно биват издадени в следвоенен Лондон в книжно тяло със заглавието „Изи Бикърстаф отива на война“ от нейния добър приятел и издател Сидни Старк. 

Джулиет Аштън получава писмо от г-н Дауси Адамс от малкия о-в Гърнзи, който я пита за книги на/от автора Чарлс Ламб, от когото наскоро прочел книгата „Избрани есета“. Дауси още от преди е въодушевен от този автор, който му подарява толкова светли моменти с книгите си по време на германската окупация. Той иска да знае, дали от този автор има и други книги и тъй като според кратка бележка в книгата, те е принадлежала на Джулиет, той с надежда се обръща към нея. Всъщност той я моли само за адрес на книжарница в Лондон, където той може да поръча книги на Ламб и така се поставя началото на едно дълбоко приятелство. От тук започва кореспонденция, в която се включват и други лица/жители от/на о-в Гърнзи, които членуват в „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“. Клубът води началото си от времето на германската окупация и служи за прикритие и за защита по време на вечеря със свинско печено, което тогава е било забранене. По време на кореспонденцията и двете страни (Джулиет – от една страна, и членовете на клуба – от друга) споделят за преживяванията си по време на войната и за това как са се справили с ежедневните проблемите.

Заражда се приятелство и доверие между всички участници в кореспонденцията. 

И въпреки че съдбите им са били крайно различни, те намират общ език, езика на книгите, и си стават толкова интересни/близки, че Джулиет решава да посети остров Гърнзи, където дори остава да живее. По време на размяната на писмата, а и като пристига на острова, се оформя идея за нова книга, за която тя започва да събира истории – историята на Елизабет,  смела жена, поставяща другите пред себе си по време на война.

The Guernsey Literary & Potato Peel Pie Society

Книгата Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи, макар и написана леко, на моменти оставя тежкото усещане от спомените за войната, за болката, която е причинила, за жестокостта, която е донесла. В нея не е избегната темата за концлагерите и за мизерията, в която хората са живели,  присъства болката в разказите за раздялата на родители с децата им, в опит малките да бъдат спасени. Но показва, че дори и в тежки времена, може да се роди нещо красиво (като любовта на Елизабет и Крисчън), че има сила, която да сплоти хората, за зараждане на нови и силни приятелства. Любовта има и силата да сплоти две привидно вражески нации. Тя не се страхува от война, не се спира пред окупирани и окупиращи части. А и най-важното – всяко зло има своя край и идват слънчевите моменти на надеждата и на „новия живот“.  

„Може би има някакъв таен вид инстинкт за насочване в книгите, който ги довежда до техните перфектни читатели. Колко възхитително, ако това беше истина“

– Джулиет Аштън

По книгата Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи е заснет филм, който обаче, по наше мнение, в известна степен се отдалечава от линията на историята. Да, има основата, но има и множество разминавания и въпреки че филмът е добре направен и добре изигран, за мен книгата си остава за предпочитане, доста по-детайлна, в нея е обърнато внимание и на герои, които във филма са изцяло пропуснати, като например дъщерята на Ебен, която почива в болницата при раждане или Реми, с която Елизабет е прекарала последните си месеци в концлагера и която по-късно посещава о-в Гърнзи.

“Това е, което обичам в четенето: едно мъничко нещо ще ви заинтересува в книгата, а това мъниюко ще ви отведе до друга книга, а друго малко там ще ви отведе към трета книга. Той е геометрично прогресивен – всичко без видим край и по никаква друга причина освен чисто удоволствие.“

– Джулиет Аштън

Spread the love

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *