Млада жена в средата на 20-те си години решава да си вземе една година време за да релаксира и да си почине. Без основателна причина, без истинска освобождаваща сила, без конкретно събитие, тя изпада в „зимен сън“. Отначало бях доста скептична дали този сетинг може да се използва да се развие в роман, който си струва да бъде прочетен, дали може да се превърне в книга? Дори бях убедена в противното. Но, о, да, в каква книга може да се превърне! По блестящ начин Отеса Мошфег успява да изрисува една страхотна социална картина на началото на 2000-те години.
„Идеята, че мога да си проправя път по този начин към нов живот, беше безумна. Абсурдна!“
Главната героиня заживява с тази идея още в нейния зародиш, доразвива я, амбициозно планира проект и го реализира.
Всичко е подготвено. Всички разходи са покрити. Всички сметки за една година са платени предварително. Още в началото тя намира с посредствена, безотговорна и лунатична лекарка / психотерапевт, която с готовност ѝ предписва лекарства за сън. Всичко е обмислено. Нейната цел е да се превърне в нов човек. Тя просто иска да спи, да избяга от реалността, да се откъсне от нея, от ежедневието. Тя не гледа новини, не чете списания. Тя се предпазва от тъмнината на настоящето, която е надвиснала над всички нас.
„По този начин можех да остана далеч от света, докато приключи годината ми на почивка.“
Пет-шест месеца след началото на проекта ce появяват бели петна, блекаутс. Тя ходи насън, прави неща, които не може да обясни на си. Усеща необходимост планът да се преосмисли и да се промени графикът. До каква степен? Дали накрая всичко ще се получи? На този етап не искаме да издаваме това.
Този роман е зов за събуждане. Той представя едно празно и повърхностно общество, което ни превръща в роби на изискванията на времето и ни прави жертви на консуматорството. Поставят ни етикети, приписва ни роли, в които да се впишем, и не ни позволяват да избягаме. Пъха ни в чекмеджета.
Най-добрият пример е самата героиня. Тя произхожда от заможно семейство и живее в скъп квартал. Завършила е престижен университет и веднага след това си намира добра работа в модерна художествена галерия. Тя е красива и осъзнава своята красота и нейното въздействие. Знае как да я използва. Но ѝ е омръзнало да я деградират само до красотата ѝ.
„Външният ми вид ме превръщаше в пленичка на свят, в който външността имаше по-голямо значение от всичко останало.“
Дори на работното си място тя е свеждана до външния си вид, което е необичайно, особено след като шефката ѝ е успяла бизнесдама и цветнокожа.
„Бях там, за да ме гледат. Хипи декорация. Аз бях момичето, което седеше зад гишето на входа и те игнорираше, когато влезеш в галерията, сериозната красавица на рецепцията, която носеше готини авангардни тоалети.“
Именно тази душевна празнота на обществото и на поколението на разказвачката е демонстрирано тук.
Това как страдаме от възгледите на обществеността и какво тя ни причинява, е въплътено в показания образ приятелката на главната героиня на Рева. Тя е единствената, която наминава от време на време. Рева произхожда от не толкова добре поставено семейство с еврейски корени. Тя се поддава на критичния поглед на обществото и околните и, иска да принадлежи към масата и да прави всичко възможно, за да изглежда добре и, разбира се модерно, да отговаря на идеала за стройност, да бъде успешна, да изглежда уверена, да бъде в крак с времето. За това тя плаща висока цена.
Една млада жена иска да избяга от света, от ежедневието, да е готова да стигне до дълбините на своята същност, да поеме този риск за себе си (стимуланти, експериментални хапчета за сън и т.н.). От всичко това изпъква натиска, който обществото ни оказва, за да бъдем перфектни, да сме на върха на възможностите си в работата, винаги готови да дадем повече от 100% от себе си, външният ни вид трябва да е перфектен като на Кейт Мос или в зависимост от това кой инфлуенсър е актуален в момента да трябва да даваме всичко от себе си въпреки личните загуби и да не ни се позволяваме да тъгуваме.
Не е ли ужасяващо?
Под този натиск губим себе си. Кои сме ние. Губим връзка с това, което сме.
Във всеки случай не препоръчваме този проект да се имитира и подражава!!! Но съветите за филми в тази книга определено са препоръчителни!
Доколкото са верни нашите източници, романът ще излезе в България едва тази година.
Но затова пък ще е книгата на 2021 година.
- Title: Mein Jahr der Ruhe und Entspannun
- Author: Ottessa Moshfegh
- ISBN: 9783442719457
- Publisher: btb Verlag
- Format: Taschenbuch
- Year of publishing: 07.12.2020
- Category: Gesellschaftsroman, Gegenwartsliteratur, US-amerikanische Literatur
